петък, 24 април 2015 г.

Нов механизъм може да насърчи участието на хората с увреждания на трудовия пазар



Ангелина Генова
Задължаването на бизнеса да наема хора с увреждания не е най-рационалният начин да се насърчава тяхното участие на пазара на труда. Механизмът на подкрепена заетост, усъвършенстван през последните 30 години в страни като САЩ, Австралия и Великобритания, е далеч по-успешна стратегия.
Този модел беше представен днес от д-р Стивън Байер, зам. директор на Уелския център за интелектуални увреждания в Университета в Кардиф, Великобритания, на семинар за подкрепената заетост в София.
Програмата протича в няколко етапа.
Първо, участниците преминават през професионално ориентиране. Целта е да се открие какво влече човека с увреждане и какво му се удава, вместо да му се предлагат случайни позиции.
 След това се намира подходящ работодател и се изготвя план за интегриране в бизнес структурата. Т.нар. трудови консултанти (work coaches) се заемат с обучението на човека за конкретната позиция, а след това проследява тяхното адаптиране към мястото.
Стотици хиляди хора с физически или интелектуални недъзи по света са намерили работа благодарение на този механизъм, казва д-р Байер. Според него методът е по-успешен от изкуствено наложените квоти за наемане на хора с увреждания, защото залага на рационалността и на доброволното сътрудничество. Най-добрият подход за разчупване на ледовете между работодателите и хората с увреждания е личното им запознаване. За целта кандидатите трябва да са професионално ориентирани и да разчитат на специалисти, които да ги насочват. През миналата година 104 хил. души с леки и тежки увреждания са взели участие в програмата за подпомогната заетост в Щатите. За всеки долар, който правителството е похарчило по програмата, е получило обратно малко над 1.20 долара. Това е така, защото участниците в програмата са задължени да плащат данъци и да получават по-малки социални помощи и други видове преференции. Подобни положителни резултати се наблюдават и във Великобритания. Там през 2007 г. обучението и настаняването на работа на всеки от участниците в програмата е струвало около 7200 лири, докато размерът на помощите за незает човек с увреждане е бил два пъти по-голям – 15 хил. лири. Други данни сочат, че реалната работа и обученията са се отразили благоприятно на по-голямата част от преминалите през механизма за подкрепена заетост. Те са по-стабилни, по-уверени и изобщо състоянието им видимо се е подобрило. Затова д-р Байер разглежда подкрепената заетост като част от лечението на хора с умствени увреждания, например.

Няма коментари:

Публикуване на коментар