Ангелина Генова
Задължаването на бизнеса да наема
хора с увреждания не е най-рационалният начин да се насърчава тяхното участие
на пазара на труда. Механизмът на подкрепена заетост, усъвършенстван през
последните 30 години в страни като САЩ, Австралия и Великобритания, е далеч
по-успешна стратегия.
Този модел беше представен днес
от д-р Стивън Байер, зам. директор на Уелския център за интелектуални
увреждания в Университета в Кардиф, Великобритания, на семинар за подкрепената
заетост в София.
Програмата протича в няколко
етапа.
Първо, участниците преминават
през професионално ориентиране. Целта е да се открие какво влече човека с
увреждане и какво му се удава, вместо да му се предлагат случайни позиции.
След това се намира подходящ работодател и се
изготвя план за интегриране в бизнес структурата. Т.нар. трудови консултанти
(work coaches) се заемат с обучението на човека за конкретната позиция, а след
това проследява тяхното адаптиране към мястото.
Стотици хиляди хора с физически
или интелектуални недъзи по света са намерили работа благодарение на този
механизъм, казва д-р Байер. Според него методът е по-успешен от изкуствено
наложените квоти за наемане на хора с увреждания, защото залага на
рационалността и на доброволното сътрудничество. Най-добрият подход за
разчупване на ледовете между работодателите и хората с увреждания е личното им
запознаване. За целта кандидатите трябва да са професионално ориентирани и да
разчитат на специалисти, които да ги насочват. През миналата година 104 хил. души с леки и тежки увреждания са
взели участие в програмата за подпомогната заетост в Щатите. За всеки долар,
който правителството е похарчило по програмата, е получило обратно малко над
1.20 долара. Това е така, защото участниците в програмата са задължени да
плащат данъци и да получават по-малки социални помощи и други видове
преференции. Подобни положителни
резултати се наблюдават и във Великобритания. Там през 2007 г. обучението и
настаняването на работа на всеки от участниците в програмата е струвало около
7200 лири, докато размерът на помощите за незает човек с увреждане е бил два
пъти по-голям – 15 хил. лири. Други
данни сочат, че реалната работа и обученията са се отразили благоприятно на
по-голямата част от преминалите през механизма за подкрепена заетост. Те са
по-стабилни, по-уверени и изобщо състоянието им видимо се е подобрило.
Затова д-р Байер разглежда подкрепената заетост като част от лечението на
хора с умствени увреждания, например.
Няма коментари:
Публикуване на коментар