Явор Джонев: Да не губим времето на децата, предмет "Мислене" ще им даде ценни умения

Явор Джонев от "Сирма груп холдинг" е един от най-активните хора в българската ИТ индустрия, като наскоро обяви, че възнамерява да отдели още повече време, за да работи за качествено образование за всички деца. Той е и сред двигателите на идеята за въвеждане на учебния предмет "Мислене" вместо сегашното обучение по информатика. Потърсихме го за малко повече подробности за новата идея.

Какво липсва на сегашното обучение по информатика в училище?

- Учат се тривиални неща, които повечето деца усвояват така или иначе.

Овладяването на инструменти от офис пакети, правенето на презентации (най-често с погрешна структура и съдържание), рисуването на картинки и игрите не спомагат много за развитие нито на информатично мислене, нито на други важни умения. Техническите инструменти могат да се усвоят по естествен начин в процеса на смисленото им ползване.

С други думи, губим времето на децата и разхищаваме ценни учебни възможности.

Как новият предмет "Мислене" може да адресира тези проблеми?

- Новият предмет е дефиниран като "мислене, моделиране, системи, творчество, дизайн и информатика". Той все още е идеен проект.

Целта е да използваме времето, което в момента така или иначе е заделено за предмета ИТ, като го напълним с много по-полезно учебно съдържание и съвсем различна методика. Търсим положително влияние върху на качеството на преподаване и учене по всички други предмети.

Неефективното време за ИТ е второстепенен проблем. Важните проблеми, които целим да разрешим, са в основата на ниското качество на образование в момента - липсата на начини за изграждане на умения, знания, навици и практически опит, т.е. интегрални компетентности, по качествено разсъждение, творчество и съзидание. Традиционното учене е твърде фокусирано върху знания, не умения.

Освен това поради използваните непродуктивни педагогически практики учениците усвояват не знания, които изискват дълбочина на разбиране, а главно информация. Повечето информация се загубва впоследствие.

Основен проблем са недостатъчните способности на учениците да се справят в нови ситуации с непълна информация - да проявяват интелигентно поведение. Други проблеми са: неумението да задават въпроси, да търсят необходимата им информация, да вникват в същността на нещата, да водят аргументиран диалог на основа на доказателства, да разпознават логически грешки или манипулации в аргументите на другите. Липсват умения и нагласи за задълбочено учене и личностно развитие.

Възможно ли е мисленето да се учи?

- Интелигентното поведение е обусловено от много повече фактори, отколкото т.нар. коефициент на интелигентност. То може да се учи! Новата наука за ученето, която интегрира съвременните постижения на когнитивистиката, неврофизиологията, психологията и педагогиката, дава силни доказателства, че на практика всеки човек може да се научи да мисли качествено на много високо ниво и да проявява интелигентно поведение.

Освен това мозъкът е пластичен – може да се променя много повече, отколкото сме си мислили досега. Ако приложим подходящи педагогики, децата ни ще станат не само по-умни, но и по-добри. Начините за изграждане на модели, процеси и навици за интелигентно поведение са достатъчно добре проучени и изпробвани. Ние ще ги трансформираме в подходящи учебни материали и педагогически методи.

Длъжни сме да дадем на нашите деца тези мощни интелектуални инструменти и съответните им навици и нагласи, защото така те ще могат да разбират себе си и света в дълбочина, да предвиждат неговото поведение и да го променят ефикасно. Ще са самостоятелни, свободни и отговорни личности. Ще могат да изграждат собственото си бъдеще.

За какво точно "мислене" говорите?

- Различните видове мислене ще бъдат учени чрез подходяща педагогика и внимателно изградени целенасочени инструкции с примери за приложения в различни области. Ще бъдат изучавани и овладявани основни видове мислене: аналитично, синтетично, абстрактно, логическо, критично, иновативно, интуитивно.

Така и цялостни комплексни методи за разсъждение и откривателство, които имат различни приложения, например: проблематизиране (задаване на въпроси), концептуализация, онтологично моделиране, дизайн и конструктивно мислене, системно мислене, алгоритмично и информатично мислене, визионерско и сценарийно мислене, стратегическо мислене, интегративно мислене, научно мислене, мислене решаване на проблеми, взимане на решения. Освен това ще се учат техники като: мисловни карти, бързо четене, бързо писане, визуално моделиране и др.

Защо трябва да има специален предмет? Мислене не се ли прилага във всички предмети?

- Защото тези интелектуални модели и навици трябва да се изграждат целенасочено и последователно. Затова е необходимо да има специално заделено време, педагогики, съдържание и подготвени учители. Можем да направим аналог с ученето на езици. Езиковите компетентности се ползват и развиват по всички предмети и образователни дейности, но заделяме специално време за целенасочена подготовка.

Изключително важно е да подчертаем, че научените инструменти и модели за мислене ще бъдат прилагани, използвайки съдържанието от всички други предмети. По този начин децата не само ще придобиват практически опит по качествено мислене, но и ще разбират много по-добре материала по другите предмети. Ще са в състояние да разсъждават много по-задълбочено, да откриват нови знания и да ги интегрират.

Същото е и за учителите по "мислене": те ще помагат на колегите си по другите предмети да използват научените интелектуални инструменти и да ги прилагат в преподаването. Така учителите по "мислене" ще станат естествени катализатори за възстановяване на баланса между знания, умения, навици и нагласи в образователния процес.

Какво ще е характерно за този предмет?

- Методите за преподаване ще са доста различни от традиционните. Възнамеряваме да приложим педагогиката и структурата на учебните материали на JUMP Math – системата за обучение по математика, която вече пета година внедряваме в България. С JUMP Math се постигат изключителни резултати: мотивираност, качествено мислене, разбиране в дълбочина, инициативност и кооперативност, които водят до отлични математически способности на всички деца. Всички деца.

Ние не просто знаем, че JUMP работи, знаем и защо работи. Методите на JUMP са доказани от съвременната наука за ученето и са универсални – приложими са за всеки предмет, който изисква последователно изграждане на сложни концепции. Ще изпратим разработчиците на учебните материали, най-важните от които са подробни инструкции-сценарии на уроците за учителите, на специализация в Канада, за да бъдат обучени от колегите, които разработват JUMP Math. Уверени сме, че ще успеем да постигнем същите резултати и по "мислене".

Как виждате промените в структурата на учебните програми с новия предмет?

- Наистина се оформя визия за нова "архитектура" на образователните процеси – принципно нови учебни програми и различен начин на взаимодействие. Всъщност тя вече е оформена след няколко години обмисляне и изследване на световния опит, което започна с работата по Стратегическите изисквания за реформа на образователната система на БАСКОМ от 2012 г. Използваме резултатите и от гражданската инициатива "Диалог за бъдещето", която дефинира новите обществени изисквания към образователната система за XXI век.

Оформят се три основни образователни потока комбиниращи целенасочени обучения, откривателство и изследвания, реална работа, учене чрез преживяване, както и свободно развитие и общуване:

- Метапредмети  – мислене, лично развитие и взаимоотношения, комуникация, ефикасно изпълнение/действия – те изграждат универсални компетентности, които се интегрират и прилагат в другите два образователни потока.

- Традиционни предмети – математика, естествени науки, науки за живота, обществознание, хуманитаристика, изкуства, езици, здравно и физическо възпитание, прагматични умения и т.н.

- Интегративни дейности – интердисциплинарно изследване по теми/проблеми, работа по проекти, учене чрез преживяване, обществени приноси, стажантсва и т.н.

Метапредметите и традиционните предмети се преплитат като матрица. Във всеки традиционен предмет се използват универсалните метакомпетентности и обратното – всеки метапредмет използва материал от традиционните предмети. Интегративните дейности осъществяват практическото приложение на знания, умения, навици и нагласи, като ги обогатяват, задълбочават и най-важното дават възможност на децата да придобият реален опит – да постигат цели, да правят грешки, да преодоляват трудности и да изпитват успехи, да работят заедно и да допринасят стойност за общностите, в които живеят. Така те ще се включат като пълноправни граждани в обществото с увереност, самочувствие и самостоятелно мислене.

Как ще се осигурят необходимата материална база и подготовка на учителите?

- Няма да има нужда от допълнителна материална база. Ще се ползва наличната техника по училищата, когато има необходимост. Учителите ще се подготвят така, както в момента обучаваме учителите по JUMP Math. Вероятно това ще са сегашни учители по ИТ, математика, физика. Те ще са подпомогнати от подробни сценарии-инструкции за всеки урок, които ще са разработени много внимателно.

Тяхното следване ще осигурява високо качество на обучение в цялата страна. Очакваме млади хора, подобно на учителите на "Заедно в час", да проявят интерес да станат учители по "мислене" или по другите три метапредмета – "взаимоотношения", "комуникация" и "изпълнение".

Има ли съдействие и интерес от страна на училищата и Министерството на образованието?

- Има принципно разбиране. От нас зависи да съберем експертен екип и да задвижим проекта. Мисля, че МОН ще съдейства да намерим пилотни учители. След апробиране на първите уроци, ако докажем, че постигаме очакваните резултати, ще преминем към разработка на повече уроци с повече пилотни учители. Крайните резултати ще определят дали и как ще продължим. Дали и как ще съдейства МОН.

Какъв е международният опит в тази сфера и как ще се прецени кое е подходящо за българските ученици?

- Ние разчитаме, че за повечето видове мислене вече има разработени програми за обучение. Необходимо е те да бъдат трансформирани към подходяща педагогика, да се разработят сценариите на уроците, примерите от другите предмети, материали за учениците и т.н. Реално ще има нужда от висококвалифициран екип от 5-7 души, които да разработват предмета в продължение на години.

Ще има нужда и от независими научни изследвания на ефектите. От непрекъснато подобрение. Точно така, както в момента се работи в JUMP Math. Възнамеряваме да въвлечем професионалните гилдии, университетите и научните институти в разработката на тези нови обучителни системи. Най-важното: Ще разчитаме на взаимодействието с българските учители и ученици, както и на подкрепата не само на бизнеса, но и на цялото общество.

Децата на България заслужават по-добро бъдеще...

Наша е отговорността да ги образоваме така, че да могат да го осъществят!

Източник: http://www.dnevnik.bg/